Дивата
неопитомената
тайната ти муза
Самовилата
чиято бяла риза
не успя да очерниш
Собственичката на розата
чиито тръни
ти попречиха да я откраднеш
Тя най-накрая разби
решетките на клетката
в която ти я бе поставил
Върна се там
където принадлежи
из пъстрите гори
Изигра поредния си танц
около бистрия кладенец
и за поклон те удави в него
Всяко създание изръкопляска
тя повече няма да си тръгне
ти повече няма да се върнеш
Дълго време мъчих се
да набера ядливи гъби
уви попадах само на отровни
и отново и отново опитвах се
отровата от тях да премахна
години ми отне да разбера
че и с друго мога да се храня
боровинки
ягоди
къпини
малини
благодарение на една целувка
с вкус на горски плодове
По път към тъмна яма
вървиме всички ний
отвъд нея с трепет ни очаква
милувката на смъртта
в страх от допирът неин
заглушаваме музиката
забравяме да хванем живота за ръка
и да заиграем задружно хоро
докато всеки от нас един по един
се изниже от нишката
и попадне в смъртните обятия
Тихите и писъци
все така нечути
с пречупено стъбло
вехне в мълчание
изнемощелият Звяр изпи
последните капки от вазата и
погледна я с усмивка
не видя нередност
и безгрижно продължи
По тялото ми
листа от рози
невинни и нежни
приятно ухаещи
По сърцето ми
многобройни бодли
остри и застрашителни
но тъжни и самотни
Уж харесват рози
но превърнеш ли се в една
ставаш недостижима
защото не са готови за това
Лесно е да пожелаеш
красотата
трудно е да приемеш
болката
Някъде отвъд дълбините на океана
спокойствието на езерата
и силата на морските вълни
във всяка вода гмурка се душата ми
преоткрива себе си
Преди страх я обземаше от водата
а сега впуска се в нея като русалка
навремето бягаше щом дъжд завали
а сега отваря уста и жаждата утолява си
преоткрива себе си
Всичко започна една лятна нощ
една вълна събори я с мощ
вместо да се стресне
тя изправи се
посрещна следващата смело
макар бурно да бе морето
моята душа
ах тази лудетина
впусна се по течението
и така и не излезе от него
бе открила липсващата и частица
започна себе си да преоткрива
и не спря
Намирам се сред тъма
Треперя тук е мраз
Къде ли съм сега
Вечно скитам аз
Щом видя онази стара лампа
Присветваща едва
Самозалъгвам се че съм намерила
Пътя към дома
Уви хоризонтът непознат
А пътят от коприва
И пристъпвам аз едва
В синхрон с лампата
Да тя свети
Но непостоянството и пречи
На грешните места попадам
Из мъгли се лутам
Трябва някак да успея
Крушката да и сменя
Че до вкъщи аз да стигна
И да усетя топлина
