Прераждане

Ще се потопя в чисто
Море новооткрито
Ще изляза същата почти
Защото бяла е душата ми
Просто още по-блестяща
Около мен повече светлина
Отпреди ще има
Моят блясък с нея
Ще се слее
Красиво ще е
Ще оставя
Мокри следи по пясъка
Видимо ще избледнеят
Но никога няма да изчезнат
Ще видя звезди
Досега незабелязани
Морският бриз косите ми
Ще разроши
И ще поема с новата
Натурална прическа
По път непознат
Но вместо да се изгубя
Ще се намеря

image

Валеж?

Постепенно вехна, чувствам се като в пустиня, но уви не съм кактус. Къде е дъждът, когато се нуждая от него, само за да продължа да живея? Защо вали изведро, когато вече съм поела необходимата доза вода, опитвайки се да ме убие? Как така все оцелявам, без да получавам онова, което си мисля, че ми трябва, за да живея? Ето ме, успявам да фотосинтезирам някак. Да не би все още да има вода в мен, а аз да не го осъзнавам? Може би бих могла да продължа живота си както без дъжд, така и с много дъжд… Може би просто трябва да позволя на някого да ме полее… А може би не искам някой друг да го прави… Може би си искам дъжда, дори когато ме залива. Предпочитам наводнението пред сушата, макар да знам, че вероятността да се удавя е голяма. По-добре да цъфтя, докато потъна, отколкото да вехна, докато увехна напълно. Ще чакам да завали. Знам, че ще закапе, само ме е яд, че се бави. Ех, даваха го да вали вчера, жалко, че са сбъркали прогнозата.

image

Розов лабиринт

Гъсти храсталаци
пълни с тръни
са ме обкръжили
точно когато си мисля
че отървала съм се от тях
пред мен появява се нов храст
цветовете му са толкова красиви
безброй цъфтящи бели рози
първоначално към тях не посягам
но хубостта им ме заслепява
бодлите стават невидими
и тръгвам да се приближавам
с всяка крачка
било то
            напред
назад
наляво
           надясно
усещам болката от тях
силно впити в мен
тялото ми вечно
в техен плен
дъжд често се изсипва
бурята с кръвта ми се слива
и ставаме едно
силно
   непокорно
          същество
носещо маска на зловещ звяр
под която се крие ангел
с ранено крило
снежните рози стават алени
боядисани от кървящите рани
изгубена в лабиринт
задръстен от розови храсти
изход не намирам
може би защото не търся

Известно време
крачки не правя
раненото крило
взема че зараства
и политам нагоре свободно
отгоре лабиринта наблюдавам
на гледката се наслаждавам
но незадълго
розите израстват нависоко
и до мен достигат внезапно
не направих и опит за бягство
седнах на една от тях
и тя ме спусна обратно надолу

Защо да се отдалечавам
като знам
че пак ще се върна?

flowers and rose image

Мелодия

      Всеки има своя мелодия. Понякога тя съвпада с тази на друг и би се получил хубав ремикс ако се смесят. Друг път обаче това е невъзможно. Просто биха звучали ужасно заедно. Може би затова хората се разбират с едни, а с други изобщо не се.
     Музиката е различна, но това не я прави лоша. Просто всеки има различен вкус. Когато си заобиколен с хора, чиято мелодия е твърде различна от твоята – скучаеш. Колкото обаче се доближава мелодията на хората до твоята, толкова по-удовлетворен се чувстваш. Понякога може звученето и да е напълно различно от твоето, но просто да звучи добре заедно с твоята. Друг път може да звучат подобно, но въпреки това заедно да звучат зле.
     А как се създава тази мелодия? В композирането и вземат участие: туптенето на сърцето, звученето на гласът, даже и мълчанието; звукът от всяко движение, било то тропот с крак, размах с ръка, или просто мигване; но най-важното е, че всяка мисъл си има нота, всяка емоция също. Всичко което правим, мислим и изпитваме е част от нея.
    Всеки създаден контакт е обща мелодия, която може да прерасне в песен, в зависимост от това, колко ще се сближат тези хора. Например двама се влюбват и създават прекрасни парчета в дует, а когато създадат семейство и им се роди дете, стават трио. И така редят албум след албум.
   Никой няма представа колко песни е сътворил…
art, love, and music image

Урок

Научих се приятните моменти да подреждам по папки,
а неприятните да складирам в кошчето,
без да ги изтривам напълно,
защото всяко изхвърлено нещо е грешка,
дала ми урок.



Луна

                        *

И пак видях звездите на небето
когато моята луна изгря
тъмнината без нея бе превзела
всяка светлинка

                        **

В небе пълно със звезди
ти си луна
имаш своите фази
чувстваш се като че ли
не тук принадлежиш
но дълбоко грешиш
нощта е твоя
различна си с причина
каква е тя
открий я
постепенно се запълваш
ставаш цяла
после пак
почти си празна
но никога изцяло
и винаги се пълниш
затова не губи вяра
в способността си да запълваш
собствената си празнота

                     ***

Ако аз съм луна
то откакто срещнах теб
съм полумесец
а ти останалата част от мен
ако не бяхме ние
всяка нощ Земята
щеше да бъде в плен
на тъмнината

moon and stars image

Обичам когато се стъмва

Ден е но светът потъва в мрак
щом от теб лишена съм аз
може слънцето ярко да свети
но не осветява душата ми

Нощ е но светът огрян е
от луната и звездите
щом ти появиш се 
и малкото светлина
става заслепяваща

Обичам когато се стъмва
но и когато се съмва
защото будя се с мисълта че
слънцето предстои да залезе 

stars, girl, and hair image