(Не)случайна среща

photo-1495653797063-114787b77b23k
Една тъжна фея
с контузени крила
с младо тяло
но стара душа
дълго време вървя сама
стъпваше леко по почвата
без да оставя следи
не искаше другите да узнаят
как рони сълзи
заради невъзможността и
да лети

Раните бяха зарастнали
тя бе готова да излети
но ето че чу се изстрел
и крилото и пак започна да кърви
този път обаче
не я интересуваше колко боли
разпери криле и тръгна нагоре
докато стигна до последния клон
на едно високо дръвче

Тогава усети как
крилата и натежават
загуби контрол над тях
и започна рязък спад
но по пътя надолу
срещна стар познат
той подаде и ръка
и понесе я към средата
на бялата бреза

Седнаха заедно на един клон
тя му сподели за тежките си дни
на рамото му изплака
шоколадовите си очи
и му прошепна:
„любов, липсваше ми“
а той отвърна и с нежен тон
,,в прегръдките ти, любима,
намерих подслон“

В днешно време казват:
,,сам оправяй се“
да не се нуждаеш от никого
модерно е
но истинската сила крие се
в две хванати здраво
една за друга ръце

Реклами

A battle of egos

И двамата бяха гладни

Всеки от тях бе сготвил това
което му се ядеше на другия
но никой от тях не искаше
да почерпи първи
и докато инатливо чакаха
един от тях да отстъпи
ястията изстинаха

И двамата останаха гладни


а можеха просто да ги стоплят

pexels-photo-541216

Мисия търсачи

photo-1429080355161-3c071e2e27a6
Знам, и ти ме търсиш

измежду редовете на твоята
любима любовна лирика
в главната героиня на твоите
любими романтични филми
във виното сипано
в любимата ти чаша

Някой ден ще ме намериш
и аз ще бъда твоята любима

Знай, не спирам да те търся
във всяка нота
която ме кара да настръхна
във всяка картина
на влюбена двойка
във всеки сън
когато знам, че сънувам

Някой ден ще съм будна
но ще мисля, че е сън
защото най-някрая
ще съм те намерила
и ще начертая с целувки
перманентно по тялото ти
пътя към мен
за да не се изгубиш
за да не те изгубя

Някой ден ще се намерим
и ще се разпознаем
по онзи познат
на любов аромат
на който ухаеш ти
на който ухая и аз
аз ще вдишам любовта ти
ти ще вдишаш любовта ми
и така ще приключи
мисията ни на търсачи

Коварен досег

collage

Попадала съм в мрачни долини
тичала съм из обладани гори
места на които друг не е стъпвал дори
където няма изгреви и няма залези
няма луна и няма звезди
има само неизбежни тъмни сили
които няма как да видиш в мрака
но усещаш острите им впити в теб нокти
драскащи злокобно по повърхността на костите ти
а ти крещиш в мълчание
защото така или иначе
няма кой да те чуе

Хората виждат тялото ти
как спокойно си седи
в сивия свят сред всички тях
но си мислят, че като по пързалка
ти все се спускаш по дъгата
представа си нямат, че душата ти
отдавна не е била докосвана
от слънчевите лъчи

Оставих демоните в миналото ми
ала то живее у мен
понякога кошмарът се възвръща
и аз оказвам се в негов плен
тогава се превръщам в звяр
който не може да бъде укротен
ала не вредя на никой друг
освен на самата мен
опитвам се да обърна
следващата страница
ала вятъра упорито връща
все на предишната
и тогава белезите ми прошепват:
,,ще се появят и други като нас‘‘
а аз макар и изпаднала в паника
категорично заявявам:
,,силна съм, ще издържа“

Адско

angel-1284369_960_720

Неведнъж съм преминавала през Ада
но винаги съм се връщала тук, на Земята
не съм и вдишвала от кислорода в Рая
но изричайки това не се оплаквам
къде се намирам просто посочвам

Дори и да имах оферта
в миналото да се върна
някоя нередност да променя
дръзко бих отказала
дори и тя да идва с премия
безплатна екскурзия
до райските кътчета

Може би щях да се влюбя в Рая
да не искам да стъпвам пак у дома
но онези болезнено горещи дни
по време на които държах ръката ти
докато се лутахме из копривите на Ада
и с кървящи сърца заедно събирахме пари
за обратен полет към майка ни – Земята
любовта, която лъха при спомена за тях
ах, тя за мен прави ги незаменими

Тя (прощално)

Дивата
неопитомената
тайната ти муза

Самовилата
чиято бяла риза
не успя да очерниш

Собственичката на розата
чиито тръни
ти попречиха да я откраднеш

Тя най-накрая разби
решетките на клетката
в която ти я бе поставил

Върна се там
където принадлежи
из пъстрите гори

Изигра поредния си танц
около бистрия кладенец
и за поклон те удави в него

Всяко създание изръкопляска
тя повече няма да си тръгне
ти повече няма да се върнеш