Клечка след клечка
с години строих
своята кибритена къщичка
След всеки гост
къщата ставаше
все по-голяма
Всеки ми носеше кибрит
никой не забелязваше
нуждата ми да изляза
Заблуждаваха се
че ми е уютно в нея
докато аз таих надежда
някой вместо да чука
да потърка вратата
и къщата да изгори
Търпението ми се изчерпа
потърках себе си в нея
рухнах заедно с къщата
ала се възвърнах преродена
Има ли място на този свят за птици
останаха ли недостигнати висини
разпервам ръце към небосклона
очите ми виждат безброй звезди
Невидяното да видя искам
недокоснатото да докосна
ледените сърца да разтопя
дори тях да разтуптя
Разпалвам огън на места
забравили що е то топлина
аз ръце нагоре протягам
те ми крака надолу дърпат
Разпокъсана между двата свята
заседнала по средата на нищетата
радостна, че съм тук някъде
тъжна, че не съм там, където искам
Всеки търси дом едничък
своят сред множество домове
аз пък копнея уют да усетя
на брега на всяко море
Целунах Дявола за първи път
Без устните ни да се докоснат
А от моите потече кръв
По поръка на Сатаната
Сватбената ми одежда
Бе кожена и черна
По традиция хвърлих букета
Ала залата бе празна
Затичах се, за да го хвана
На първата брачна нощ
Валя вино изведро
Аз го погълнах цялото
На великия ден на развода
Облякох чисто бяла рокля
Време бе да сключа брак с живота
Причина-следствие (част 1)
Слънце, днес грееш ярко ти
С лъчите си и тях огряваш ги
После заради тях ще залезеш уви
Без тях щеше цял ден да грееш
Но на сутринта нямаше да имаш
Причина отново да изгрееш
Причина-следствие (Част 2)
Дори бурята да не е твоя
Няма как да преминеш през нея
Без да се намокриш
Силният вятър чупи чадъри
Причина-следствие (Част 3)
Няма как да бъдеш нечий чадър
Без да поемеш риск от счупване
Причина-следствие (Част 4)
Две бури чадър успява да опази човек сух
На третата вятърът го чупи
Ако го цени – човек ще се опита да го поправи
Ако не го – ще го хвърли и ще си купи нов
Ако се опита – той още дълго ще го пази
Ако го замени – новият ще се счупи при първа буря
Причина-следствие (Част 5)
Хвърлен след опит за поправка
– чадърът ще потърси нов собственик
Хвърлен без опит за поправка
– чадърът ще погуби призванието си
Съжалявам за огъня
който изпускам чрез хаплив език
и насочвам към клоните
или птиците кацнали на тях
Някой го запали, затова гори
видях го как протяга ръка от ада
а в ръката – кибритена клечка горяща
истина ли бе или видение
Има ли значение
щом аз се превръщам в пепел
а със себе си вземам и тях
Блатото е вляво – скочете
По лесния начин себе си спасете
Но първо си припомнете
Хора сме – пълни сме с вода
Самопотушете се
Звездите падат вдясно
Сутрин летя без крила
Вечер се давя над вода
По обед дишам полуцяла
Тук ли съм или бълнувам
Мнозина започват да броят
Малцина продължаваме
Колко ще успеят да изброят
А колко сме ние броящите
И какво всъщност броим
Едни се стремят да завладеят света
– а всички хора сме владетели
Втори се опитват да станат част от него
– а щом са тук те вече му принадлежат
Трети целят да останат в него
– а всеки човек оставя част от себе си
Мечтите ни са вече сбъднати
– трябва само да вървим към тях
Будиш се щастлива
отиваш в парка с него
после на пазар с нея
Попиваш него
попиваш нея
а те изстискват теб
Избърсваш сълзите му
успокояваш гнева и
след това изпадаш в истерия
Той мотивиран отива на фитнес
тя развълнувана към дискотеката
а ти изцедена на по вино с депресията
