Тя (прощално)

Дивата
неопитомената
тайната ти муза

Самовилата
чиято бяла риза
не успя да очерниш

Собственичката на розата
чиито тръни
ти попречиха да я откраднеш

Тя най-накрая разби
решетките на клетката
в която ти я бе поставил

Върна се там
където принадлежи
из пъстрите гори

Изигра поредния си танц
около бистрия кладенец
и за поклон те удави в него

Всяко създание изръкопляска
тя повече няма да си тръгне
ти повече няма да се върнеш

 

Advertisements

Беритба в гората

Дълго време мъчих се
да набера ядливи гъби
уви попадах само на отровни
и отново и отново опитвах се
отровата от тях да премахна
години ми отне да разбера
че и с друго мога да се храня
боровинки
ягоди
къпини
малини
благодарение на една целувка
с вкус на горски плодове

Черен оазис

По път към тъмна яма
вървиме всички ний
отвъд нея с трепет ни очаква
милувката на смъртта
в страх от допирът неин
заглушаваме музиката
забравяме да хванем живота за ръка
и да заиграем задружно хоро
докато всеки от нас един по един
се изниже от нишката
и попадне в смъртните обятия

Резултат с изображение за black rose

Да бъдеш роза

По тялото ми
листа от рози
невинни и нежни
приятно ухаещи

По сърцето ми
многобройни бодли
остри и застрашителни
но тъжни и самотни

Уж харесват рози
но превърнеш ли се в една
ставаш недостижима
защото не са готови за това

Лесно е да пожелаеш
красотата
трудно е да приемеш
болката

large

 

Мокрото преоткриване на една душа

Някъде отвъд дълбините на океана
спокойствието на езерата
и силата на морските вълни
във всяка вода гмурка се душата ми
преоткрива себе си

Преди страх я обземаше от водата
а сега впуска се в нея като русалка
навремето бягаше щом дъжд завали
а сега отваря уста и жаждата утолява си
преоткрива себе си

Всичко започна една лятна нощ
една вълна събори я с мощ
вместо да се стресне
тя изправи се
посрещна следващата смело
макар бурно да бе морето
моята душа
ах тази лудетина
впусна се по течението
и така и не излезе от него
бе открила липсващата и частица
започна себе си да преоткрива
и не спря

tumblr_nskiz0YCTd1twp29no1_500

Старата лампа

Намирам се сред тъма

Треперя тук е мраз

Къде ли съм сега

Вечно скитам аз


Щом видя онази стара лампа

Присветваща едва

Самозалъгвам се че съм намерила

Пътя към дома


Уви хоризонтът непознат

А пътят от коприва

И пристъпвам аз едва

В синхрон с лампата


Да тя свети

Но непостоянството и пречи

На грешните места попадам

Из мъгли се лутам


Трябва някак да успея

Крушката да и сменя

Че до вкъщи аз да стигна 

И да усетя топлина