Devil’s parade

One two three
look me in the eyes
see my soul
rock and roll
this life
ain‘t fun no more
my reflection whispered to me
after three shots of vodka
and half bottle of whiskey

I was sad
the words my inner demons said
made no freaking sense
and I knew they lied
but still believed their lies
their words gave me the strength
to wish I was dead
I was searching for light
to save me from my daily night
with no stars and no moon
darkness was my doom
wanted to disappear really soon

Three four five
that’s called weakness
my silly sinful child
you don‘t wanna die
that‘s another lie
why are you looking for light
Heaven is not the way you imagine it
or maybe it is, is it?
Oh, you will never know
since Hell is the path of your soul

But I‘ve always treated people nice
never hurt nobody‘s self but mine
all I did was give them love
 got told I was as lovely as a dove
caused pain to no one
what bad have I done?

Six six six
Oh, my dear, you‘re so devilish
full of hatred
don‘t you see it?
Look in the mirror
and tell me what you like
I know your answer is nothing
You said you caused pain to no one
but that makes you a liar
because aren‘t you someone?

I stared into my reflection
realised it was right
I disliked everything in my sight
and when I looked into my eyes
it felt like I swam in a dirty sea
made of my depression and anxiety
all the scars on my body
all the wounds on my soul
caused by the monster
standing in front of me
in the mirror, Miss Cruelty
I hurt myself so bad
I even wished for death
and now that I realised it
I stopped blaming the world
started hating myself a little bit more

Couldn‘t stand the view anymore
I punched the mirror
I broke it
but still saw my face in the pieces
my right hand was bleeding
but my left was alright
so I took a broken piece of glass
and smashed it into my eyes
hurt myself so much inside
became numb on the pain outside
now I couldn‘t see
but the voices in my head wouldn‘t shut up
I got so psychotic started throwing
pieces of glass everywhere around me
one of them was huge and heavy
pushed it too though
oh wait, it wasn‘t just the voices
but some people who tried to help me

I went crazy, started screaming
never meant to hurt someone else
but then I heard mommy crying
screaming daddy‘s name
I hit him so hard
I killed him
oh Satan, what did you made me do?

Oh, silly, the evil‘s in you

Then I heard a trigger
mommy killed herself
I was just sad
because of all the stress
drowning in despair
this isn‘t fair
I wanted to be the one who dies
not the people who gave me life
I never meant to do this
I swear

To who? To God?
He is your enemy
 you‘d better shut up
you ain‘t gotta worry
you haven‘t killed your dad
he is immortal
and is called Satan

Shut up
I don‘t know you
stop messing with my head

you do
I‘m Satan‘s child
the real you

Guess what
you won
now I‘m going to hell

you will have to wait
because first
you‘re going to jail

I heard the sirens
I became the Queen of violence
 I had to live so I could suffer
otherwise I would have died
since I don’t deserve to be alive
the hatred wouldn’t stop increasing
hated nobody but myself

Isn’t it silly
how if hatred wasn’t there
in the first place
none of this would have happened?

I heard my dad’s voice
We love you honey
then I heard mom’s
“Yes we do”
wait what how
they are dead
am I dead too now?
I opened my eyes and saw
the hospital’s walls
wasn’t I blind
what’s going on
Oh my God, she woke up!
they said with excitement
turned out when I hit the mirror
I lost too much blood
and I’ve been in coma
until now
never been happier
that I am alive
and I got my parents
by my side

I’m so glad this is the end
of the Devil’s parade
but the start of a friendship
now Satan’s my friend
he taught me a lesson
worth more than a mansion

Love yourself
appreciate yourself
treat yourself
the way you want to be treated
by everyone else!


P.S. Do the same with others, but always put yourself first. Stop underestimating and blaming yourself. Stop all the negative thoughts you fill your mind with, kick them out like you would if you were little and they were strangers knocking on your door, don’t even dare opening it. Open the door for positive thoughts like you would do for your friends.  Don’t be afraid to be yourself, believe in yourself and start loving yourself. That is the key to success. That is the key to happiness – self-love. You can do it without everybody and everything, but you can’t do it without you.

Devil, bitch, and cat imageDevil, quote, and abaddon image



Нощта среща Деня
когато Слънцето изгрява
и красив пейзаж създава
Слънцето среща Дъжда
плод на любовта им е Дъгата
завали ли в пустинята
щастливи са небесата
а привечер Деня
връща жеста на Нощта
и красив пейзаж рисува
Луната безспирно обикаля
само около Земята
не и изневерява
ревнивата Земя обаче
все се съмнява
около Слънцето върти се
за да проверява
понеже всички мислят си
че Слънце и Луна
любовници са
но в грешка са
те с други са
към тях лоялни са

макар да се обичат
само приятели се наричат
moon, sun, and art image

Ледена кралица

   Допирът ти стопли треперещата ми от студ душа, накара я дори да съблече палтото си. После остави горещи отпечатъци по кожата и. Те изстинаха, но оставиха белези. На нея пак и стана студено, но ти бе взел палтото и. Така се намръзна, че спря да усеща студа и се превърна в него. Ти я стопли временно, но взе топлината и със себе си. Сега вътре в мен живее лед, с няколко пукнатинки, който едва ли някога ще се разтопи.

   Висулки лед, остри като розови бодли, хвърчат от мен. Очите ми са с поглед топъл, но сълзите ми студени като зимен вятър. Колко вино изпих, за да стопля ледената кралица, вселила се в мен. Колко усилия положих поне да затъпя острите висулки. Опитите ми – все неуспешни.

   Ето го и него. Доближи се до мен. Позволих му, защото накара ледът да помръдне и кралицата да потанцува, макар и на балада. Усети снежната буря. Убоде се на ледените висулки. Неговите алени горещи капки кръв навлязоха в пукнатините на ледената ми душа и тя усети чуждата топлина, навлязла у нея за кратко, преди да замрази попадналата в нейните земи болка. Може би ако продължи да се приближава към вътрешното ми кралство безстрашно, вече научил за последствията, ледената ми кралица ще успее да събере пари за ново палто, което да я сгрее, макар да копнее за старото. 

   Прие фактът, че пукнатините, причинени от крадеца на палтото и, винаги ще бъдат там, макар и лека полека да се запълват. Осъзна, че тя е лято, преобразувала кралството си в зима.

   Ти съблече само палтото на душата ми. След теб тя просто свали всичко останало. Дълго седеше гола и уязвима, но ето че облече бельото си, бяло като сняг. Достатъчно силна е да започне сама да се разтапя. Няма да е напълно, но важното е, че може.

   Има един детайл, който тя пропуска. Ледът е замо защитна преграда, невидим костюм, който е облякла. Дали да и кажа да го прибере в гардероба? А дали ще ме послуша?

– из хаотичните мисли на една  роза, трансформирала се в човек, отишла на Северния полюс и забравила пътя към вкъщи

П.С. Дядо Коледа е близо до нея, може пък да реши да и даде коледния подарък по-рано – ново палто.
frozen, Queen, and cold imagerose, winter, and flowers image

Сбор от изкуства

За създаването на всяко изкуство
някакво силно чувство е нужно
пламтящите от страст тела
слети в едно на мъж и жена
силно горят и избухва пожар
чийто последен пламък
често не угасва
ами в ново
същество човешко
техен потомък
след девет месеца се превръща
понякога то е плод на любовта
като магнит привлечени са две сърца
и на трето решават
създатели да бъдат
и се озовават пред олтар
друг път уви е просто грешка
но тя красива е и простима

Като от скулптор изваяно
е тялото човешко
а лицето
като от художник нарисувано
уникално по рода си
произведение на изкуството
ритъмът на сърцето
мелодия зарибяваща
от начина по който
организма функционира
като удар по барабан
туп-туп се чува
всяка крачка
танцова стъпка
принуден човек да излъже
той в дълга пиеса играе
в различни филми взима участие
главна роля
предимно в своя
но и в нечий друг като звезда сияе
щом някой в него влюби се
с всяко взето решение
той историята си пише
всеки ден нова страница разгръща
от своята книга на живота

освен създадено
                          от чувства
то кара те
                        да чувстваш
и така човек
две в едно оказва се
                той хем творец е
макар и да не знае
        хем сбор от изкуства
нечие творение


Ще се потопя в чисто
Море новооткрито
Ще изляза същата почти
Защото бяла е душата ми
Просто още по-блестяща
Около мен повече светлина
Отпреди ще има
Моят блясък с нея
Ще се слее
Красиво ще е
Ще оставя
Мокри следи по пясъка
Видимо ще избледнеят
Но никога няма да изчезнат
Ще видя звезди
Досега незабелязани
Морският бриз косите ми
Ще разроши
И ще поема с новата
Натурална прическа
По път непознат
Но вместо да се изгубя
Ще се намеря



Постепенно вехна, чувствам се като в пустиня, но уви не съм кактус. Къде е дъждът, когато се нуждая от него, само за да продължа да живея? Защо вали изведро, когато вече съм поела необходимата доза вода, опитвайки се да ме убие? Как така все оцелявам, без да получавам онова, което си мисля, че ми трябва, за да живея? Ето ме, успявам да фотосинтезирам някак. Да не би все още да има вода в мен, а аз да не го осъзнавам? Може би бих могла да продължа живота си както без дъжд, така и с много дъжд… Може би просто трябва да позволя на някого да ме полее… А може би не искам някой друг да го прави… Може би си искам дъжда, дори когато ме залива. Предпочитам наводнението пред сушата, макар да знам, че вероятността да се удавя е голяма. По-добре да цъфтя, докато потъна, отколкото да вехна, докато увехна напълно. Ще чакам да завали. Знам, че ще закапе, само ме е яд, че се бави. Ех, даваха го да вали вчера, жалко, че са сбъркали прогнозата.